No Man’s Land / Ничия земя (2001)

Тази сатирична история за двама войници от противникови лагери се развива през 1993 г. по време на войната в Босна. Босненският войник Чики и тежко раненият му другар се озовават в окоп на ничия земя заедно със сръбския войник Нино. Скоро те започват да си разменят обиди и взаимни обвинения, спорейки коя страна е сложила начало на порочния кръг на насилието. Тази ситуация сякаш няма край, но трябва да се намери някакво решение. То може би е само на крачка от тях: наблизо има част на УНИФОР и френският сержант Маршан полага всички усилия да им помогне. Но не е лесно да се заобиколи правилникът, диктуващ поведението на умиротворителните сили. Командирът им нарежда да избягват намесата на всяка цена. Медиите следят отблизо развитието на тази напрегната ситуация и докато за тях това е поредната сензация, за Чики и Нино въпросът е на живот и смърт. „Езикът, който говорят сърбите, хърватите и босненците, всъщност е един и същ. Дали ще го наречете сръбски, хърватски или босненски – те се разбират идеално“, отбелязва режисьорът Данис Танович.
Необходим коректив на лъскавата псевдоистория, предлагана ни в „Пърл Харбър“ и „Враг пред портата“, „Ничия земя / No Man’s Land (2001)“ е истински, зрял филм за войната, заснет от хора, които знаят какво се стремят да покажат – проект, който по-скоро е от ранга на „Великата илюзия“. И наистина двамата главни герои много напомнят за Ерих фон Щрохайм и Пиер Френе от филма на Реноар: разделени от конфликта, но свързани с много други неща. Разликата е, че докато персонажите на Реноар приемат свързващите ги неща, тези на Танович не могат.
Награди и номинации: Награда Оскар 2002 г. (най-добър чуждоезичен филм – Босна); Награда Златен глобус 2002 г. (най-добър чуждоезичен филм); Награда на Лосанджелеската критика за чуждоезичен филм; Награда Кан `2001 (най-добър сценарий); Награда и номинация „Сезар“ 2002 г.; Европейска филмова награда 2001 г. (най-добър сценарист) и номинация (за най-добър актьор – Бранко Джурич)